Древните римляни знаели твърде малко за хуните. През IV век, когато

...
Древните римляни знаели твърде малко за хуните. През IV век, когато
Коментари Харесай

Как умрял Атила?

Древните римляни знаели прекомерно малко за хуните. През IV век, когато се сблъскали за пръв път с тях, римският историк Амиан Марцелин написа: „ Племето на хуните живее оттатък Меотийските блата по посока на ледения океан и е диво до последна мярка. Членовете на тялото им са мускулести и мощни, вратовете им са дебели, имат колосален и заплашителен тип, тъй че могат да бъдат сбъркани с двукраки животни или оприличени на тези жестоко изсечени блокове, които строителите слагат в краищата на мостовете. Те не обработват земята и в никакъв случай не са познавали ралото. Без несъмнено място за живеене, без непрекъснат дом, без закон или резистентен метод на живот, те се скитат като безконечни беглеци, с двуколки, в които прекарват живота си; там техните дами тъкат жалките им облекла, сношават се с мъжете си, раждат и кърмят децата си до възмъжаването им. Никой от тях не може да отговори на въпроса къде е роден: той е заченат на едно място, роден е на друго, а израсъл на трето. Дори когато няма война, те са подли, непостоянни, елементарно се поддават на всяка най-малка вяра за обир и плячка; във всичко разчитат на своята дива гняв. Подобно на лишени от разсъдък животни, те са изцяло невежи за това, какво е честно и подмолно, не може да се има вяра на думите им, необразовани са, не са обвързани с почитание към никоя вяра или поверие, ужасно са алчни за злато, и толкоз са променливи и гневливи, че в един и същи ден одобряват съюзниции се отхвърлят от тях “.

След няколко десетилетия станало ясно, че хуните не са чак толкоз диви. Освен това, някои от тези чергари били наемани от римската войска, тъй че в последна сметка Рим разполагал с цялостен хунски конски корпус. В него служел млад хун на име Атила.

Колко дълго траяла службата му, не се знае сигурно. Но в един миг младият боец се уморил да се бие за Рим и решил да се върне при своя народ. Тъй като произхождал от благороден жанр, съумял да стане първо един от главатарите, а по-късно и единствен държател на всички хуни, както и на целия съюз от безчовечен племена, които хуните обединили в своята чергарска империя.

Хуните воювали в продължение на двадесет години, най-вече с римляните. От Източната Римска империя те единствено вземали голям налог, само че западните земи били подложени на опустошителни нападения. Атила управлявал хуните през всичкото това време. Участвал в многочислени борби, само че гибелта го настигнала не на бойното поле. Единственото историческо удостоверение за събитията към гибелта на Атила се намира в записките на Приск Панийски, който бил източноримски (византийски) дипломат в двора на вожда на хуните и се допуска, че родом е от тракийски генезис. Именно нему принадлежи най-яркото и живо изложение на Атила, на неговия двор и метода му на живот.

Тази история е стигнала до нас посредством преразказа на готския летописец от VI век Йордан. Според Йордан, Приск написа следното за гибелта на Атила: „ Той взел за жена – след безбройните дами, както е обичаят на този народ, доста красива госпожица на име Илдико. Отслабнал на сватбата от огромното удоволствие с нея и натежал от вино и сън, той лежал, плувнал в кръв, която постоянно бликала от ноздрите му – само че в този момент се забавила в нормалния си ход и, като се изляла по гибелен път през гърлото, го задушила “.

Илдико, за която Атила се оженил, съгласно актуалните историци е немската принцеса Хилдегунда. Може би тя била изпратена на Атила като подарък от един от неговите васали. Разбира се, тя е първата обвинена за гибелта на хунския водач. Обикновено се счита, че го е отровила като възмездие поради всеобщото заличаване на нейния народ – немското племе бургунди (тези събития са разказани в епоса „ Песен за нибелунгите “). Проблемът обаче е следният: няма никакви доказателства, че самите хуни са смятали девойката за отговорна.

Британският академик Джон Мен предлага следната версия: хуните пиели доста и освен своята ечемичена бира, само че и вино, внасяно от Западната Римска империя и Византия. В продължение на 20 години владетелят на хуните пиел алкохол и евентуално в огромни количества. Алкохолизмът предизвиква разширение на вените в хранопровода. Тези подути вени с отслабени стени може ненадейно да се спукат, което води до мощно кръвотечение. Ако доста пийнал човек лежи в безчувствено положение по тил, кръвта попада в белите дробове. Ако Атила не бил задремал или бил изтрезнял, щяло да стане от леглото и да остане жив.

Опиянението от алкохола, високото кръвно налягане и слабите вени в гърлото – явно точно тази композиция умъртвила страшния водач на хуните.

Източник: iskamdaznam.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР